МЕНЮ Пишете ни EN
share
Авторско право · Нормативна уредба · Член 17

„Доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ – що е то?

Кои платформи са задължени да контролират потребителското съдържание за авторскоправни нарушения?

 

Приетата през април 2019 г. Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, с амбициите си да промени баланса на силите в Интернет, е може би един от най-противоречивите примери за европейско законодателство в последните години. Европейската комисия въведе проекта за директива през 2016 г. като част от стратегията си за изграждане на единен цифров пазар, за да „приведе авторскоправната уредба в съответствие с ерата на цифровите технологии“. Наречена на галено C-DSM, тя изменя и надгражда предходната директива, осъществяваща хоризонтална хармонизация в сферата на авторското право в ЕС – т.нар. InfoSoc директива, и има претенцията да модернизира и хармонизира този отрасъл.

Съответно най-обсъжданата и противоречива разпоредба от С-DSM директивата бе печално известният Члeн 13. След преномерирането при приемането й, сега разпоредбите, касаещи отговорността на платформите за хостваното от тях потребителско съдържание, се съдържат в Член 17 на новата директива.

Член 17 променя правилата за отговорност за повечето платформи за споделяне на потребителско съдържание. За разлика от предходната правна уредба, според която като правило такива платформи се третираха по-скоро като неутрална инфраструктура, занапред се приема, че този тип доставчици сами „споделят“ съдържанието, качено от техните потребители, т.е. започват да бъдат третирани повече като медии. В резултат на това те са пряко отговорни за всички качвания, които нарушават авторски права. Това означава, че занапред правоносителите ще имат изключително право да разрешават, съответно да забраняват на платформите да хостват тяхно съдържание.

Така, ако сте доставчик, който администрира потребителско съдържание, може да се наложи да лицензирате цялото съдържание, налично на Вашата платформа, или да използвате технологии за автоматично разпознаване на съдържание, за да филтрирате ъплоудите на Вашите потребителите за потенциални нарушения.

В момента тече процесът по транспозиция на Директивата в националните законодателства на държавите-членки и много интернет платформи си задават въпроса дали действително влизат в обхвата на прословутия член 17 и следва ли да се съобразят с неговите доста сложни изисквания. С други думи, доставчиците са поставени пред проблема дали попадат в определението за „доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ (ДОУСС), формулирано в директивата.

 

Понятието ДОУСС

Дефиницията на този тип доставчици се намира не в самия чл.17, а в чл.2, ал.6 от Директивата. За да се приеме, че един доставчик на услуги на информационото общество е „доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ следва да са налице следните елементи:

  1. на първо място адресатът на тази разпоредба трябва да е доставчик на услуга на информационното общество.

В случая „услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535. Това е каквато и да е услуга, нормално предоставяна:

  • срещу възнаграждение,
  • от разстояние,
  • чрез електронно средство и
  • по индивидуална молба на получателя на услугите.

Видно е, че определението обхваща широк спектър от икономически дейности, които се извършват онлайн и включва уебсайтове, търсачки и услуги за онлайн съдържание, като музикални и видео услуги по заявка. Нещо повече, Директивата, към която C-DSM препраща, съдържа списък на услуги, които НЕ са услуги на информационното общество (Приложение I). В този смисъл, обхватът на определението е наистина много широк.

  1. на следващо място основната цел или една от основните цели на този доставчик трябва да е да съхранява и да предоставя достъп на публиката до голям брой защитени от авторското право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик.

В случая следва да се направи важното уточнение, че съдържанието, генерирано от интернет потребителите, по своята същност се състои в голяма степен от обекти на авторско право. Както е добре известно, модерната авторскоправна уредба предвижда върху всяка фактически обективирана творба да възниква автоматично пълен комплект авторски правомощия в полза на нейния създател. В повечето случаи в Европа авторскоправната защита върху едно произведение (текст, снимка, рисунка, музика, видео и т.н.) продължава 70 г. след смъртта на автора. Същевременно прагът на оригиналност е много нисък, а художествената стойност на творбата не е от значение за възникване на закрилата. Това означава, че огромните количества потребителско съдържание, ъплоудвано ежеминутно онлайн, често се квалифицира като защитени от авторското право произведения или други защитени обекти.

Очаква се в повечето случаи да е очевидно дали съхраняването и предоставянето на достъп до големи количества потребителско съдържание е основна цел на платформата или e странично на основната цел. Съображения 62 и 63 от C-DSM директивата дават някои насоки как ще се прави преценка в това отношение. Социална мрежа, която предоставя инфраструктура за съхраняване и предоставяне на достъп до съдържание, качено от нейните потребители, било то снимки, видеоклипове, коментари или статии, вероятно ще изпълни това изискване.

Ако приемем, че изискването за „основна цел“ е изпълнено, е необходимо да се определи какво представлява достъп от страна на публиката. Например, трябва ли каченото съдържание да е достъпно за обществеността като цяло или e достатъчно да е налице достъп в определена степен и за определени групи ползватели? Член 17 презюмира, че ДОУСС извършват действия по публично разгласяване и предоставяне на публично разположение, като изрично препраща към правата по чл.3 от InfoSoc директивата. Затова очакването е в случая да се приложи практиката на Съда на Европейския съюз при дефинирането на “публика”.

Проблематичен изглежда и критерият за “голямо количество” съдържание, който не е дефиниран. По време на законодателния процес по приемане на директивата от страна на лобито на правоносителите този критерий беше изтъкван като основен аргумент в подкрепа на твърдението, че новият режим няма да засегне европейския бизнес и по-малките платформи (да се разбира, платформи, различни от YouTube и Facebook).

Комисията не веднъж е заявявала, че намерението е новият режим на ДОУСС да обхване американските интернет гиганти. Потребителите на YouTube гледат около 1 милиард часа видео ежедневно и стотици часове аудио-визуално съдържание се качват на тази платформата всяка минута. И няма спор, че това олицетворение на заплахата за европейските правоносители ще попадне в дефиницията на чл.2 (отделен въпрос доколко мерките, които чл.17 предписва, ще имат ефект специално спрямо YouTube). И все пак остава неясно какъв е минимумът за да приемем, че дадено съдържание е в „голямо количество“.

Насоки за това как да се тълкува изискването за голямо количество хоствани произведения се съдържат отново в съображенията към директивата. Според тези текстове преценката дали доставчикът на онлайн услуги за споделяне на съдържание съхранява и предоставя достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание следва да се извършва за всеки отделен случай и следва да се вземе предвид комбинация от елементи, като например публиката на услугата и броят на файловете със защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите на услугите

  1. специфичен критерий, който не се съдържа в дефиницията, но извличаме от съображенията на Директивата, е съответният доставчик да се конкурира с други услуги на пазара на онлайн съдържание (напр. стрийминг услуги по заявка).

Според Съображение 62 “определението за доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание, установено в настоящата директива, следва да бъде насочено единствено към онлайн услуги, които играят важна роля на пазара на онлайн съдържание, като се конкурират с други онлайн услуги за съдържание, като например онлайн услуги за излъчване на аудио и видео съдържание за същата публика”.

  1. и на последно място, за да влезе в обсъжданата категория, доставчикът трябва да организира и популяризира защитените произведения с цел реализиране на печалба.

Съображение 62 разяснява, че ДОУСС слeдва да дават възможност на потребителите да качват и споделят голямо количество защитено с авторски права съдържание с цел получаване на печалба от него, било то пряко или непряко, като го организират и популяризират, за да привличат по-широка публика, включително като го категоризират и използват целево популяризиране в неговите рамки.

 

Изключение на изключението

Като цяло е ясно, че член 17 е измислен за контрол на съдържанието в платформите за аудио и видео споделяне. Въпреки това разпоредбата е формулирана така, че обхваща всякакво съдържание, което може да бъде обект на авторско право, а такова е и софтуерът. Разбира се, има редица доставчици на услуги на информационното общество, които влизат в понятието за ДОУСС, но няма никаква житейска логика да бъдат подложени на разработения в член 17 режим. За да избегне недоволството, европейският законодател ги обособява като изключение на изключението на член 17.

Не се считат за доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание по смисъла на C-DSM директивата:

  • онлайн енциклопедии с нестопанска цел (e.g. Уикипедия)

Уикипедия бе един от най-гласовитите противници на новите разпоредби за онлайн посредниците, т.к. формално влиза в кръга на платформите, хостващи потребителско съдържание, което може да засяга чужди авторски права. Уикипедия, обаче, се изгражда и поддържа изцяло на доброволни начала и тежките изисквания за издирване на потенциални правоносители, договаряне на лицензи с тях, съответно – недопускане на публикуване на определено съдържание, биха застрашили целия проект. Уикипедия освен това има доста ефективна система, чрез която да осигурява оригиналност и енциклопедична стойност на приносите в нея и оперира изцяло със съдържание под свободни лицензи.

  • образователни и научни хранилища с нестопанска цел

Тук се включват платформи на учебни заведения и на културни институции, както и платформи за публикуване на научни статии. Все пак трябва да имаме едно на ум относно изричното изискване за нестопанска цел.

  • платформи за разработване и споделяне на софтуер с отворен код (e.g. GitHub)

Въпреки, че софтуерът е обект на авторско право, софтуерната индустрия никога не е търсила подобен тип защита на съдържанието, публикувано в софтуерни хранилища като GitHub, които формално изпълняват всички критерии на чл.2, ал.6. Затова на крайните етапи на законодателния процес хранилищата за отворен код бяха изрично изключени от приложното поле на чл.17.

  • доставчици на електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972

Визират се услуги като Gmail, WhatsApp и т.н., които понастоящем са в приложното поле на Европейския кодекс за електронни съобщения.

  • онлайн пазари (e.g. eBay, OLX)

Тези платформи избегнаха приложението на чл.17, но нека не се отпускат, защото са в полезрението на друга група правоносители в сферата на интелектуалната собственост – собствениците на търговски марки. Всичко показва, че регулация в тази област няма да закъснее.

Опити за задължаване на онлайн пазарите да филтрират потребителско съдържание не липсват и сега, включително на българска територия. Пример за това е сравнително скорошното задължение за платформите, въведено със Закона за акцизите и данъчните складове, проактивно, в тридневен срок, да свалят и блокират обяви за нерегламентирана продажба на алкохол и тютюневи изделия.

  • услуги „в облак“ между стопански субекти (e.g. Amazon, Microsoft OneDrive) и

 

  • услуги „в облак“, които позволяват на ползвателите да качват съдържание за собствена употреба (e.g. iCloud, Dropbox).

 

В заключение, определението на ДОУСС със сигурност оставя място за тълкуване. Набюденията върху това как върви процесът по транспонирането на директивата до момента, както и диалозите между заинтересованите страни, организирани от Комисията, навеждат на мисълта, че едва ли можем скоро да очакваме детайлизиране на критериите. Дефиницията без съмнение ще бъде тествана по съдебен ред, но това ще отнеме време.

 

Ще се радвам на обратна връзка доколко тази информация ви е била полезна. Ако имате въпроси, можете да ми изпратите съобщение тук.

 

Photo by NordWood Themes on Unsplash

За автора

Ана Лазарова

Ана Лазарова е адвокат, практикуващ основно в сферата на търговското право и интелектуалната собственост. Ана е член на Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Тя е и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Прочетете повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *