МЕНЮ Пишете ни EN
share
Интелектуална собственост · Марка · Новини · Нормативна уредба

Нови правила за търговските марки на Европейския съюз

Считано от 1 октомври 2017 г. влиза в сила вторият етап от промените в режима на търговските марки на Европейския съюз, въведени с Регламент (ЕС) 2015/2424 („Регламента за изменение“), с който се изменя Регламент 207/2009 относно марката на Общността. От тази дата произвеждат ефект и два акта на вторично законодателство на Европейската комисия, приети в изпълнение на новите разпоредби, а именно: Делегираният регламент относно марката на ЕС и Регламентът за изпълнение относно марката на ЕС.

 

Кои са основните промени, въведени от 1 октомври 2017 г.?

Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) групира основните нововъведения и промени в три основни категории:

  1. Отпадане на изискването за графично представяне на заявяваните марки;
  2. Въвеждането на нов институт – Сертификатната марка на Европейския съюз;
  3. Процедурни изменения.

 

Обективиране на марката – не само графично и не само визуално

На първо място, считано от 1 октомври 2017 г., изискването за графично представяне на марката отпада от определението за марка на ЕС. Според новия Регламент, това се прави с оглед “осигуряване на повече гъвкавост, като същевременно се гарантира и по-голяма правна сигурност по отношение на средствата за представяне на марките” Това на практика означава, че марката вече може да бъде представена не непременно чрез графични средства, а във всяка подходяща форма, като се използва общодостъпна технология. Изискването е представянето да бъде направено по ясен, точен, обособен, лесно достъпен, понятен, устойчив и обективен начин.

В настоящата си редакция, чл. 4 от Регламента гласи, че:

“Марка на ЕС може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат:

а) да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и
б) да бъдат представени в регистъра на марките на ЕС („регистъра“) по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се предоставя на техния притежател.“

За сравнение, легалната дефиниция за марка, дадена от българския Закон за марките и географските означения гласи, че “Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.”

Българското определение също подлежи на опресняване, обаче, по силата на съпътстващата новия регламент Директива (ЕС) 2015/2436 за сближаване на законодателствата на държавите от ЕС относно марките, с която се цели съответно реформиране и на националните законодателства на страните-членки на ЕС, и която следва да бъде транспонирана до 2019 г.

Практическото значение на изменението на европейско ниво е такова, че за първи път се позволява регистрацията на марки, които не могат да бъдат представени чрез изображение, като например мултимедийни марки, както и се улеснява заявяването на марки, за които графичното възпроизвеждане е възможно, но не е особено подходящо, като например триизмерни марки, и особено звукови марки (с оглед измененията означаването на звукова марка може да стане посредством аудио файл, възпроизвеждащ звука) или т.нар. марки на движение (Motion).

Целта на реформата в тази й част е да въведе принципа “what you see is what you get” при представянето на марката. Конкретните изисквания, в това число технически, за представянето на някои от най-разпространените видове марки, се уреждат от Регламента за прилагане.

 

ЕС въвежда Сертификатните марки

Сертификатната марка e уредена в българския ЗМГО още със приемането на закона през 1999 г., но на ниво Европейския съюз тя е новост. Въвеждането й е обусловено “като допълнение към съществуващите разпоредби по отношение на колективните марки на Общността и с цел отстраняване на сегашното неравновесие между националните системи и системата на марките на ЕС”.

Определението, дадено от Регламента, е следното: “Сертификатна марка на ЕС е марка на ЕС, описана като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на материала, начина на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, с изключение на географския произход, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин.

Всяко физическо или юридическо лице, включително институции, органи и образувания, подчинени на публичното право, може да подава заявки за сертификатни марки на ЕС, при условие че това лице не извършва стопанска дейност, включваща доставката на стоки или услуги от сертифицирания вид.”

По същество сертификатната марка цели да гарантира, че означените с нея стоки и услуги отговарят на определен стандарт, посочен в изрично установени от заявителя Правила за използването й. Основната специфика тук е, че собственикът на сертификатна марка на практика контролира използването й от трети лица, без да има право да развива собствена търговска дейност в този смисъл.

 

Промени в процедурата

Вторият етап от реформата въвежда доста изменения в процедурните правила, свързани със заявяването, поддържането и оспорването на марката на ЕС.

Изменения има по отношение на предявяването на претенция за придобит отличителен характер и за приоритет. Актуализирани са процедурите пред Апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

На следващо място, с оглед развитието на информационните технологии, се промотира комуникацията със Службата чрез различни електронни средства – включително чрез т.нар. User Area (електронно подаване). В процедурата пред EUIPO също така вече могат да бъдат представяни някои “онлайн” доказателства. Либерализирани са и изискванията за предоставяне на документи в превод на определен език.

С новите изменения се въвежда и процедура за прехвърляне на регистрацията на марка на ЕС от неправомерно регистрирал я агент или представител към реалния й притежател като средство за правна защита.

 

С влизането в сила на гореописаните изменения приключва близо двугодишният период на поетапно реформиране на марковото право на Европейския съюз.

 

Ще се радвам на обратна връзка доколко тази информация ви е била полезна. Ако имате въпроси, можете да ми изпратите съобщение тук.

 

Photo by opensource.com under CC BY-SA 2.0

За автора

Ана Лазарова

Ана Лазарова е адвокат, практикуващ основно в сферата на търговското право и интелектуалната собственост. Ана е член на Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Тя е и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Прочетете повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *