МЕНЮ Пишете ни EN
share
Мерки срещу изпирането на пари · Новини · Нормативна уредба

Нов Закон за мерките срещу изпирането на пари

На 27 март бе обнародван изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонира Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Според новия закон бизнесът и неправителствените организации ще са задължени да взимат редица мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са.

 

Комплексни проверки, идентификация на реални собственици и оценка на риска

На първо място адресатите на закона ще трябва да извършват комплексна проверка на клиентите си. Разписани са общите правила за идентифициране на действителните собственици на юридическите лица и проверка на тяхната идентификация.

В тази връзка новият ЗМИП предвижда изменения на Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите и Закона за регистър БУЛСТАТ, които ще трябва да подсигурят данни за действителните собственици на дадено лице и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху дадено лице, да бъдат вписвани в съответните публични регистри.

В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията e задължена да осигури възможност за вписване на данните на действителните собственици в съответните регистри.

На следващо място задължените лица трябва да събират и изготвят документи и друга информация при условията и по реда на закона, както и да съхраняват събраните и изготвените за целите на новия закон документи, данни и информация.

Важно задължение е извършването на оценка на риска от изпиране на пари – за да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, адресатите на закона трябва да изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка. Задължените лица с годишен оборот над 20 000 лeва са задължени да изготвят оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от Държавна агенция „Национална сигурност“.

Съответно, нивото на риск ще определя и съдържанието на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, които правила следва да бъдат приемани от адресатите на закона и утвърждавани от директора на Дирекция “Финансово разузнаване” на ДАНС.

Разбира се, новият закон съдържа и правила за разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.

 

Срокове

Министерски съвет следва да приемe правилник за прилагане на новия закон в петмесечен срок от влизането му в сила, което означава към края на месец август тази година.

Лицата, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на новия и ги изпращат за утвърждаване в 4-месечен срок от приемането на правилника за прилагане на закона.

Лицата, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, са длъжни да създадат служби по чл. 106 на новия ЗМИП в 4-месечен срок от влизането му в сила.

 

Браншовите организации със собствени насоки

В допълнение, Законът изрично предвижда браншови организации като Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Института на дипломираните експерт-счетоводители да приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, които да се прилагат от членовете на тези организации след утвърждаването от директора на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.

Това е необходимо предвид съществуващите в миналото спорове за това как задълженията за докладване на информация се съчетават със задълженията за спазване на професионална тайна, уредени в специалните закони на някои професии, като например адвокатската тайна.

В този смисъл предстои да видим по-конкретни насоки за прилагането на новите задължения на практика.

Ще се радвам на обратна връзка доколко тази информация ви е била полезна. Ако имате въпроси, можете да ми изпратите съобщение тук.

 

Money Laundering – Euros by Images Money under CC BY 2.0

За автора

Ана Лазарова

Ана Лазарова е адвокат, практикуващ основно в сферата на търговското право и интелектуалната собственост. Ана е член на Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Тя е и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Прочетете повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *