МЕНЮ Пишете ни EN
share
Авторско право · Интелектуална собственост · Организация за колективно управление на права

Що е то Музикаутор и за какво се бори?

В началото на годината Българското национално радио осъмна с поокастрен репертоар, а в пълно съгласие с принципа, че няма лоша реклама, много хора за първи път чуха за съществуването и дейността на Музикаутор. Покрай ултимативните си действия спрямо БНР тази по начало недолюбвана организация успя да изкара иначе “бутиковата” си дейност в прожектора на общественото внимание.

Та какво представляват организациите за колективно управление на авторски (и сродни) права и за какво се борят? И какви са шансовете бизнесът ви да им стане “клиент”?

На първо място следва да направим уточнението, че авторите на музика, литературни произведения и др., които законът нарича “носители на авторски права”, както и носителите на сродни на авторските права – артисти-изпълнители, музиканти, продуценти на звукозаписи и т.н., имат редица правомощия във връзка с ползването на своите произведения/ изпълнения, в това число – да разрешават и забраняват използването от страна на трети лица. Авторът може да отстъпи право на ползване на трето лице – “ползвател”, с индивидуален договор, при определени условия и срещу възнаграждение.

Индивидуалното договаряне с всички ползватели не винаги е възможно. И тук се намесват организациите за колективно управление на авторски права.

 

Организации за колективно управление на права

Тези организации представляват сдружения на автори и други носители на права на интелектуална собственост. Учредяването и функционирането им става по реда, предвиден за сдруженията с нестопанска цел. Авторите сами се сдружават и отстъпват на така създадените организации правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията, произтичащи от тези договори или от предписание на закона. Те не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите, между носителите на права, след като удържат необходимото за своята дейност.

Авторите могат свободно да избират на коя или кои организации за колективно управление на права да станат членове, като им предоставят за управление свои права. В общия случай организацията за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права, които изрично са й били поверени за управление от нейни членове или от сродни организации от чужбина, но има и изключения. В определени случаи организацията може да отстъпва на ползвател права и на лице, което не е неин член и не я е овластило да действа от негово име, съответно – има случаи, в които законът предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става eдинствено чрез организация за колективно управление на права.

 

Регистър на организациите за колективно управление на права

Регистрацията и контролът на организациите за колективно управление на права са поверени на Министъра на културата. Министерството на културата поддържа публичен регистър в този смисъл. Към настоящия момент в него са вписани следните представителни организации:

  • МУЗИКАУТОР – представлява сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели;
  • ТЕАТЕРАУТОР – дружество за управление на авторски права на авторите на сценични произведения;
  • ФИЛМАУТОР – сдружение за колективно управление на авторски и продуцентски права във филмовата индустрия;
  • ПРОФОН – дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи, и на артистите-изпълнители;
  • АРТИСТАУТОР – дружество за колективно управление на правата на артистите-изпълнители;
  • САПЗАПА и АРХДИВАЙС – сдружения за защита на авторското право в архитектурата;
  • ЕАЗИПА – Европейска Агенция за защита на изпълнителски, продуцентски и авторски права – тази организация е ангажирана в дългосрочна съдебна битка с Музикаутор и Профон във връзка с обема на правата, за които организацията има право да събира възнаграждения. В момента на страницата на Министерство на културата е публикувано уточнението, че “Дружеството няма право да сключва договори за публично изпълнение на музика в хотели, ресторанти, магазини и всякакви други публични открити и закрити места.”
  • КОПИ-БГ – дружество за събиране на компенсационни възнаграждения за лично ползване. В управителния съвет на тази организация седят представители на „Музикаутор”, „Филмаутор”, „Профон”, „Театераутор” и „Артистаутор”;
  • РЕПРО БГ – дружество за събиране на компенсационни възнаграждения за възпроизвеждане с нетърговска цел на отпечатани произведения върху хартия; Дружеството се занимава и с отдаване в заем на литературни произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат.

Последните две организации в списъка – Копи–БГ и Репро-БГ, събират и разпределят така наречените компенсационни възнаграждения. Какво представляват те?

Доколкото използването на произведения, обект на права на интелектуална собственост, за лични некомерсиални цели в общия случай е разрешено и свободно, законът залага един по-специфичен механизъм за компенсиране на авторите при безплатното копиране на произведенията им за лични цели (напр. презаписване на диск с музика за лично ползване; копиране на филм на личния компютър за гледане и т.н.): на авторите се плащат отчисления от лицата, които произвеждат или внасят от трети държави празни информационни носители. Възнаграждението се изчислява с оглед извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физически лица.

 

Размер на възнагражденията, събирани от ползвателите

Както вече стана ясно, основната работа на организациите за колективно управление на авторски права е да събират възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права. Размерите на възнагражденията не са произволни, а се определят по реда на закона съгласно мотивирана методика и след икономическа обосновка. Те се предлагат от организациите, съгласуват се със съответните представителни организации на ползвателите и се утвърждават със заповед на министъра на културата.

По казуса с Музикаутор и БНР е важно за се уточни, че e налице Заповед от 15 ноември 2016, с която Министърът утвърждава “размерите на възнагражденията, събирани от (…) „МУЗИКАУТОР”, дължими от радиооператорите с изключение на Българското национално радио”. Тази тарифа е съгласувана с представителната организация на радиооператорите – АБРО, и въпреки че според Музикаутор АБРО действа като представител на БНР, безспорно е, че утвърдената тарифа изрично изключва БНР от приложното си поле. От Музикаутор са внесли още една тарифа специално за националното радио, но тя не е утвърдена.

Съгласно закона, до утвърждаване на размерите на възнагражденията и на техните изменения или допълнения, договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват по действащите размери на възнагражденията.

 

Кои са ползвателите на музика?

Законът за авторското право и сродните му права изрично дефинира понятието „ползватели на произведения„. Това са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио- или телевизионни програми, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица – разпространители.

В този смисъл, ако:

  • сте собственик на обществено пространство, вкл. заведение, в което пускате музика;
  • сте организатор на концерт (включително – ако предоставяте помещение за концерти);
  • извършвате под друга форма публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на музика;
  • осигурявате достъп до музика чрез електронната съобщителна мрежа и по електронен път;
  • възпроизвеждате и разпространявате звукозаписи;
  • организирате публично изпълнение на музика на живо или чрез запис;
  • излъчвате музика по безжичен път или предаване и препредаване по кабел,

вие можете да станете “клиент” на Музикаутор или друга организация за колективно управление на права на интелектуална собственост.

Когато имате взимане-даване с организация за колективно управление, сте длъжен да й предоставите точен отчет за използваните произведения и техните автори, а в случаите, когато организирате концерт – и точен отчет за прихода от концерта.

Трябва да отбележим, че законът разграничава два отделни вида договори, чрез които ползвателят урежда правата си да излъчва музика. Веднъж той следва да уреди правата на авторите на музиката и втори път – с изпълнителите и продуцентите на звукозаписа.

В този смисъл, в подобни случаи другият вероятен кредитор би била Профон – организацията на продуцентите на звукозаписи и артистите-изпълнители.

Вместо заключение, интересно е да се отбележи, че БНР, в качеството си на продуцент на звукозаписи, е лице, в полза на което Профон, от своя страна, разпределя събрани от ползвателите възнаграждения, т.е. националното радио, освен “жертва”, е и активен бенефициент на системата за колективно управление на права.

 

В следваща публикация ще коментирам при какви условия може да се използва т.нар. свободен софтуер.

Ще се радвам на обратна връзка доколко тази информация ви е била полезна. Ако имате въпроси, пишете ми съобщение тук.

Photo: Taking Notes by Stuart Crawford licenced under CC BY-NC-ND 2.0

За автора

Ана Лазарова

Ана Лазарова е адвокат, практикуващ основно в сферата на търговското право и интелектуалната собственост. Ана е член на Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Тя е и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Прочетете повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *