МЕНЮ Пишете ни EN
share
Трудово право · Чужденци

Точно колко висока трябва да е заплатата на висококвалифициран чужденец, нает в България

Добре известно е, че когато наема чуждестранен служител на длъжност, изискваща висока квалификация, българският работодател е длъжен да осигури на чужденеца по-висока от средната работна заплата.

Логиката зад това законодателно решение е да не се допуска “дъмпинг” на пазара на труда за българските, съответно европейските, граждани. Мярката служи и за известно ограничаване на достъпа на чужденци до висококвалифицираните длъжности, където процедурите по наемане на чужди граждани са опростени в сравнение с тези за наемането им за неквалифициран (напр. сезонен) труд. Поставянето на изискване за по-висока минимална заплата не е новост и съществуваше и в предходната уредба със Закона за насърчаване на заетостта.

Влезлият в сила миналата година нов Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност въвежда две основни хипотези по отношение минималния размер на заплатата на чужденеца, упражняващ висококвалифицирана заетост:

  • на първо място, за целите на издаването на Разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“ чуждестранният служител трябва да получава брутната работна заплата най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
  • когато чуждестранният служител се наема на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на гражданина на трета държава, следва да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.

В практиката съществува, не бих казала спор, а по-скоро принципно неразбиране за това как се изчислява минималният размер на заплатата на висококвалифицирания чужденец. Много специалисти вярват, че основа на изчисленията следва да бъде средната заплата за сектора, в който ще бъде нает чужденецът. Това е най-вероятно да Ви посъветват и експертите от Агенция по заетостта.

От стенограмите на Народното събрание, отразяващи обсъждането на законопроекта, се вижда, че понятията “средна заплата за сектора” и “средна заплата за страната” се използват от депутатите сякаш са взаимнозаменими.

На практика, обаче, при използване на различните подходи при изчисляването на минималната допустима заплата, може да се получи драматична разлика в размера на възнаграждението. Така например, средната заплата за страната към момента е в размер между 900 и 1000 лева. Средната заплата за IT сектора, каквито са преимуществено длъжностите съгласно последния утвърден със Заповед от 30.01.2017 г. на Министъра на труда и социалната политика Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда, е близо 3000 лева.

За работодателя, разбира се, не е без значение дали е задължен да осигури заплата в минимален размер около 2000 или около 6000 лева. Въпросът е особено актуален за случаите, когато чуждестранният служител е млад, не притежава голям опит и няма да бъде наеман на ръководна позиция.

Правилният подход е за основа при изчисляването на работната заплата да се вземе средната брутна работна заплата за страната по принцип. Това следва не само от буквалното тълкуване на закона, а и от съдържанието на вътрешните инструкции на Агенция по заетостта, съдържащи изисквания, на които трябва да отговаря заявлението на работодателя за разрешение за работа. Според инструкциите “Вносителят представя (…) трудов договор (…), като предвиденото в него възнаграждение следва да е съобразено със средната работна заплата за съответната икономическа дейност, съизмеримо със заплатите на същата или сходна позиция на служителите на дружеството и да не е по-малко от 1,5 от средната работна заплата в България, съгласно последни официални данни на Националния статистически институт (…)”. Допълнителните изисквания за това заплатата на чуждестранния служител да не е по-ниска от тази на останалите служители на сходни длъжности при същия работодател и да е съобразена със средната заплата за съответната икономическа дейност се извеждат от общото задължение на работодателя да не наема чужденеца при сравнително по-лоши условия. Това задължение произтича от закона и касае всички хипотези на наемане на работа на граждани на трети държави, а не само висококвалифицираната заетост.

В заключение, размерът на възнаграждението на висококвалифициран чужденец съгласно ЗТМТМ следва да надвишава в съответното съотношение общата средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни на НСИ за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор, като освен това е съизмерим със средната работна заплата за съответната икономическа дейност и заплатите на останалите служителите на дружеството.

Като се вземе предвид обстоятелството, че възнаграждението на висококвалифицираните длъжности, особено в IT сектора, като правило надвишава средната работна заплата, то в голям брой случаи няма да е необходимо възнаграждението на чуждестранния специалист да е по-високо от това на българските му колеги. Достатъчно би било то да не е по-ниско.

Ще се радвам на обратна връзка доколко тази информация ви е била полезна. Ако имате въпроси, можете да ми изпратите съобщение тук.

 

Photo: Wages by leibniz*, licenced under CC BY-NC-SA 2.0

За автора

Ана Лазарова

Ана Лазарова е адвокат, практикуващ основно в сферата на търговското право и интелектуалната собственост. Ана е член на Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Тя е и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Прочетете повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *