МЕНЮ Пишете ни EN
share
Авторско право · Изключения и ограничения · Интелектуална собственост

Свобода на панорамата – възможно ли е да нарушаваме чужди авторски права, снимайки на обществени места

Можете ли свободно да заснемете статуята на Св. София в София и да отпечатате и разпространявате календари с тази фотография? Имате ли право да снимате реклама пред НДК? Може би смятате, че след като едно произведение на изкуството и архитектурата е изложено на публично място, то става обществено достояние?

Нещата не стоят точно така. За съжаление по въпроса доколко имаме право да възпроизвеждаме и разпространяваме изображения на произведение на архитектурата или изкуството, постоянно изложено на публично място, цари масово неразбиране. Това отчасти се дължи на различията на авторскоправния режим в различните държави, а отчасти – на това, че правната регулация на тези динамични правоотношения до голяма степен изостава от новите реалности на онлайн споделянето.

 

Свободен обществен достъп не означава свободно обществено достояние

В общия случай архитектите и скулпторите, също както останалите автори, имат право изрично да разрешават, съответно, да спрат възпроизвеждане на произведенията си, да искат да им се заплаща възнаграждение за всяко използване, показване, разпространение и преработка. Това право важи не само за използването на авторски планове и чертежи, и не защитава автора единствено от копирането на общия вид на сграда или скулптура от друг автор. Това право касае и разпространението на изображения на обекта на авторски права.

В случая особенността е, че обстоятелството, че сгради, паметници и скулптури, обекти на авторско право, са постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, може при определени условия да ограничи правата на авторите им по силата на тъй наречената “свобода на панорамата” – възможността свободно – без разрешение и без заплащане – за заснемем, нарисуваме, излъчим, разпространим и т.н. чужд обект на авторско право.

 

Какво представлява свободата на панорамата?

Институтите на авторското право традиционно са изградени около фигурата на автора и върху концепцията за изключителното право на автора върху собственото му произведение. Поради тази причина и всички възможности за свободно използване на авторско произведение от страна на публиката традиционно се възприемат не толкова като права и свободи на гражданите и потребителите, а като ограничения в и изключения от правата на автора.

В континенталното право тези изключения и ограничения се уреждат изрично, като презумпцията е, че правата на автора могат да бъдат пренебрегнати единствено в полза на съществен обществен интерес.
Ограничаване на правата на автора на публично изложени произведения, и особено сгради, възниква в Германия още през ХIХ век, но едва в последните години се наблюдава промяна на обществения фокус, като институтът се популяризира не като огрничение на автора, а като “свобода” от гледна точка на обществеността и потребителя.


Добре известно е, че свобода на панорамата съществува в Германия, докато Франция е популярна с анекдотичния казус на Айфеловата кула, която е със статут на обществено достояние през деня, но не може да бъде заснемана нощем.

Има ли свобода на панорамата в България обаче и ако да – какъв е нейният обем и какви възможности реално предлага на творците, които желаят да пресъздават в своите произведения сгради и скулптури, изложени на обществени места в България?

 

Уредбата на института в България

Законът за авторското право и сродните права (ЗАПСП) урежда изключенията от авторско право в Глава пета “Свободно използване на произведения”. Според закона “Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.”

Терминът “панорама” не фигурира в ЗАПСП. Изключението, обаче, е уредено в чл. 24 от закона както следва:

“Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: (…)

използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел

Това означава, че ако желаете изображение на НДК да фигурира в телевизионна реклама или фотография на статуята на Св. София да краси корицата на книга, Вие следва да се снабдите със съгласието на съответния автор.

Ако желаете да се снабдите с разрешение за комерсиално използване на изображения на публично изложени произведения на изкуството и архитектурата, в световен план това се случва предимно чрез организации за колективно управление на права.

Двете съществуващи организации на архитектите в България – САПЗАПА и Архдивайс, изглежда обаче се опитват да играят по-скоро роля на браншови организации и не предлагат изчистването на този вид права. Това е разбираемо предвид факта, че архитектурната гилдия има доста по-сериозни проблеми с опазването на авторските права върху самите архитектурни проекти, контрола върху изпълнението и преработката им и т.н., с които на този етап не може да се справи.

И докато архитектите са далеч от мисълта и възможностите да контролират разпространението на изображения, то скулпторите са по-склонни да обръщат внимание на последващо използване на работата им и дори на българска почва се случва да си търсят правата по индивидуален ред.

 

Използване с търговска или с нетърговска цел

В практиката се поставя и друг въпрос, отговорът на който на пръв поглед изглежда очевиден, но всъщност създава сериозни проблеми при тълкуването: какво означава търговска цел?

Неяснотата в международната практика относно това кое използване на авторско произведение има търговска цел и кое – не, е причина организацията Криейтив Комънс да не препоръчва рутинното споделяне на съдържание под Creative Commons лиценз, съдържащ клауза NC (забрана за употребата на съответното произведение за комерсиални цели). Аргументите са, че в обхвата на забранителната клауза могат да попаднат редица ползватели, които споделят произведението не с цел печалба. Такива примери са:

  • използването на чуждо произведение за целите на обучение в рамките на платени курсове, и изобщо всякакви образователни структури, които извършват стопанска дейност с цел финансиране изцяло или частично на основната си нестопанска дейност или които не се издържат изключително от публично финансиране;
  • публикуването му в блог, когато в него има реклами;
  • публикуване му в книга или друго печатно издание, дори когато самият автор не получава възнаграждение от издадената книга, доколкото печатницата и издателството работят за печалба;
  • публикуването му във вестници и списания, доколкото последните се издават с търговска цел. Дори в случаите, когато се касае за безплатно разпространявана периодика, наличието на реклами в съответния вестник или списание може да квалифицира използването на произведението като такова, осъществено с търговска цел.

В България, очаквано, липсва добре развита практика по отношение изключението съгласно чл. 24, ал.1, т.7 от ЗАПСП.

Налице е любопитен случай от Ямбол, касаещ стартирало наказателно производство по чл. 172а от Наказателния кодекс за неоторизирано използване на чужд обект на авторско право, по повод възпроизвеждане на един от символите на града – скулптурна група „Диана с куче“ – на плакати и листовки от предизборна кампания.

Разпоредбата на чл. 172а НК гласи, че

“Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.”

В случая съдът стига до извод, че е налице престъпление, доколкото използването е осъществено с търговска цел – създаването на лого и отпечатването му на предизборни плакати, поради което и не намира приложение изключението на панорама съгласно ЗАПСП. В допълнение, по този случай са изложени аргументи, че

провеждането на предизборна кампания от политически партии и коалиции безспорно не е търговска дейност, но такава е дейността по изготвянето и отпечатването на агитационните материали.

Горните разсъждения на българския съд потвърждават, че рискът заснемането, публикуването или друг вид използване на постоянно изложено на обществено място произведение на изкуството и архитектурата да бъде възприето като извършено с търговска цел е много голям, независимо от пряката цел на ползвателя, и че следва да подхождаме с повишено внимание, когато искаме да се възползваме от изключението на панорамата.

 

Липса на хармонизация на ограниченията на авторското право на европейско ниво

В голяма степен правната несигурност по отношение режима на използване на публично изложените произведения се дължи на това, че специално на ниво Европейски съюз не е налице уеднаквяване на свободата на панорамата. В момента приложимата към материята Директива 2001/29/EO на информационното общество съдържа единствено възможност, но не и задължение за държавите членки да транспонират свободата на панорама. В чл. 5 “Изключения и ограничения”, т. 3 от “Инфосоц” Директивата:

“Държавите-членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:

(…) използване на произведения на архитектурата или скулптурата, създадени с цел да бъдат поставени постоянно на обществени места”

Тази свобода при транспонирането е довела до това, че в различните държави членки режимът, касаещ авторските права върху сгради и скулптури, е различен. Между почти пълната свобода на панорама в Германия и почти пълната липса на подобно ограничение на правата на автора в Италия и Гърция, в различните държави съществуват редица “междинни решения”.

Фондация Уикимедия поддържа страница, на която може да бъде консултиран съответният национален правен режим, касаещ правото на панорама, в цял свят.

Големи надежди по отношение на хармонизирането на режима бяха възлагани на обявената през 2015 г. от Европейската комисия планирана реформа на авторското право в рамките на единния цифров пазар. За голямо разочарование на неправителствените организации в сектора и съществена част от академичната общност, свободата на панорамата така и не намери място в окончателно предложения от Комисията през септември 2016 г. проект за законодателен пакет.

Междувременно усилията за либерализиране на режима на панорама продължават на национално ниво.

Франция, която според Politico е основният играч, противопоставил се на включването на задължително изключение на панорамата в европейското законодателство, извърши със специален закон за “цифровата Република”, приет през октомври 2016 г., изменения на Кодекса за интелектуална собственост, с които въведе частични ограничения на правата на авторите.

Понастоящем използването и разпространението на публично изложени произведения на архитектурата и скулптурата е разрешено само на физически лица и само с нетърговска цел (което прави френското законодателно решение само една стъпка по-консервативно от българското).

 

Засегнати сектори

Наличието или липсата на изключение на панорамата в законодателството вълнува най-силно фотографи, художници и аудиовизуални артисти, снимащи на обществени места, поради далечната на житейската логика вероятност собствените им произведения да нарушават чужди авторски права.

С развитие на технологиите и комуникациите, обаче, нарушители на авторски права могат да се окажат не само професионалните творци, но и обикновените потребители, споделящи съдържание онлайн.

По-нататък, липсата на ясно разписана свобода на панорамата е огромно предизвикателство при имплементирането на нови услуги и технологии. Така например, услуги като Google Maps и Google Street View стриктно погледнато съществуват в нарушение на авторските права на архитекти и скулптори.

Напоследък проблемът се поставя с оглед навлизането на нови технологии, в това число при видеоигрите. Играта Pokémon Go, базирана на технологията “разширена”, или “добавена” и “обогатена реалност” (Augmented reality) предизвика обвинения за нарушение на правата на авторите от страна на организации за колективно управление на правата на скулпторите. Анализаторите очакват следващото поколение на технологията, базирано на 3D сканирани модели, да се натъкне на същите непримирими противоречия.

От своя страна производителите на видеоигри и друго съдържание, използващо технологията на обогатената реалност, са притеснени от предстоящата забрана на т.нар. геоблокиране на ниво Европейски съюз.

В рамките на предстоящата реформа на авторското право на единния цифров пазар на ЕС, една от основните амбиции на законодателя е да бъде премахнато блокирането на съдържание на базата на географското местоположение за потребителите. Ако това се случи, ползите за европейските потребители, които искат да имат достъп до разнообразно съдържание онлайн, ще са големи.

Предвид липсата на хармонизация на изключението на панорамата в отделните държави членки, обаче, специалисти предупреждават, че правната несигурност и регулаторните бариери могат да задушат в зародиш новите предприятия, базирани на технологиите на обогатената реалност.

 

Какво е положението с произведенията, върху които няма авторски права или правата са изтекли?

В заключение, и за да стане още по-объркано, ако някой си е помислил, че може свободно да фотографира сгради и паметници, върху които авторските права са изтекли, ще го сюрпризирам неприятно, че това не е съвсем така.

Използването и възпроизвеждането на паметници и сгради, които са обществено достояние, също може да попада под специален разрешителен режим. Редица държави са предвидили възпроизвеждането на обекти, които представляват културно наследство, особено когато това се прави с търговска цел, да става само след предварително разрешение. В това отношение България не прави изключение.

Съгласно Закона за културното наследство (ЗКН), създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно, докато създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени в законодателството и въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей.

Материята е по-подробно уредена в нарочна Наредба за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.

ЗКН изрично е отнесъл горните правила и към недвижимите културни ценности, които могат да бъдат:

  • археологически;
  • исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
  • архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;
  • художествени: произведения на изящните и приложните изкуства – неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
  • урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
  • културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
  • парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
  • етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда

От горното е видно, че навигирането в правната материя както от страна на визуалните артисти в рамките на работата им, така и на обикновените потребители, които споделят непрофесионално съдържание онлайн, е изключително трудно, а стриктното спазване на закона може да бъде огромно предизвикателство. Рискът от засягане на чужди права е добре да бъде преценяван индивидуално за всеки отделен случай.

 

Ще се радвам на обратна връзка доколко тази информация ви е била полезна. Ако имате въпроси, можете да ми изпратите съобщение тук.

 

Photos: Wikimedia France, CC-By-SA; Habib M’henni (Own work) [CC BY-SA 4.0], via Wikimedia Commons

За автора

Ана Лазарова

Ана Лазарова е адвокат, практикуващ основно в сферата на търговското право и интелектуалната собственост. Ана е член на Софийска адвокатска колегия от 2007 г. Тя е и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Прочетете повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *